Следващият главен прокурор отдавна е бил избран от онези, които вземат

 Следващият основен прокурор отдавна е бил определен от тези, които вземат решенията. То не е и тъкмо избор, а по-скоро - естествена, последваща, още по-опасна разновидност на вируса, който е превзел, разяжда и разгражда правовата страна.
Този " избор "  не беше загадка - даже името на " избраника "  беше от дълго време известно. Оставаше да се изиграе театрото на така наречен законова процедура. Кандидатурата се приготвяше и постановяваше усърдно най-малко от година - показни акции на ръба на закона, ръководени персонално от него, всекидневни медийни изяви, които да изградят облика на безстрашен герой против корупцията и престъпността. Разбира се, при такива хора в такива обстановки съществува риск: колкото повече се показваш и приказваш пред аудитория, толкоз повече гафове трупаш и лъсва какво представляваш. Както и стана. Но това не разколеба взимащите решенията. И така плахата вяра всичко да се окаже единствено слух и в последния миг да бъде номинирано някое най-малко малко по-прилично лице за следващ път се оказа безрезултатна.

Оттегляне заради неприспособимост?

После припламна вярата, че ще повдигнат още една кандидатура - така, най-малко за парлама. Но и тя бързо угасна. Явно към този момент нямат потребност и от прикритието на мнимата състезателност.

Така пристигна ред на митингите, декларациите и апелите за отдръпване на кандидатурата заради неприспособимост и за нова процедура. Защото ставащото е насмешка с жителите и е немислимо в eвpoпeйcĸa пpaвoвa дъpжaвa. Защото е неприемливо да връчиш неограничена власт на оперетен воин, който ежедневно ръси глупости без да му мигне окото.  Защото човек, който си разрешава да лепи политически етикети, да жигосва и заплашва, да се гаври с презумпцията за невиновност като раздава присъди по малкия екран, да афишира намерено, че не е склонен с конституцията, не дава отговор даже на най-елементарните професионални и етични стандарти за магистрат, камо ли за поста, за който го оферират.

Има ли късмет тези апели и причини да бъдат чути и някой от тези, които официално вземат участие в процедурата или биха могли да ѝ повлияят, да се засрами, стресне, уплаши и да даде заден ход? Отговорът наподобява явен, само че въпреки всичко - да забележим.

Има ли на кого да се разчита?

Най-абсурдно е да се разчита на самия претендент. Доколкото зависи от него, той в никакъв случай не би се отказал. Даже упреците и рецензиите му работят стимулиращо и го вършат все по-безцеремонен и нападателен.

Вероятността някой от болшинството във Висшия правосъден съвет, което откри, че претендентът " има нужните нравствени и професионални качества ", да почувства някакви скрупули и без разпореждане от горе да размишления или да гласоподава " срещу "  е кръгла нула. Това е фасаден орган " на повикване ", забъркан от същото професионално, интелектуално и морално тесто, цялостен с назначени, изпълнителни и уплашени хора.

Изпълнителната власт имаше официално съображение да се намеси с различна кандидатура, само че не го направи. Което, естествено, не е решение на карикатурния министър на правораздаването. Просто към този момент издигнатият претендент си е и неин.

Президентът може да не подпише декрет за назначението му, което би било доста добре. Но Висш съдебен съвет ще си го прегласува. Така че резултатът ще е като от предварителните съвещания по въпроса кой да е новият основен прокурор - никакъв. Впрочем, президентът още в този момент би могъл да каже какво мисли. Но си мълчи.

Да се разчита на т.нар магистратска общественост е ненужно. Съдиите възпитано не се намесват, до момента в който прокурорски трудови колективи от цялата страна се надпреварват да показват верноподаническа " безрезервна поддръжка ".

С изключение на една, всички партии си мълчат, като че ли тематиката изобщо не съществува. А тези от тях, които са в Народното събрание, са излъчили половината от членовете на Висш съдебен съвет и биха могли да се намесят. Но очевидно доста ги е боязън от основния прокурор - и днешния, и бъдещия. Най-оглушително звучи мълчанието на най-голямата " опозиционна "  партия. От Движение за права и свободи не се свенят да хвалят претендента - той си е и техен.

Ще се разчувстван ли кукловодите?

Тъй че дотук шансът е нулев. Остава единствено една алтернатива - онези няколко субекта, които имат действителната власт и вземат решенията. Които (макар и може би не с идентичен възторг, и не без несъгласия посред си) са показали избраника и в този момент му дърпат конците. Както и на официално номиниралите го и на (почти) всички други институции в страната. Единственото, което вероятно би могло да ги трогне, са някакви всеобщи и продължителни митинги. Както стана през 2013-та с анулираното предопределение на Делян Пеевски за началник на ДАНС.

Този образец обаче не е доста окуражаващ. Тогавашното оттегляне на властта не промени кой знае какво, а след това тя си го върна тъпкано на цялото общество. Пеевски и тези над и зад него се възмогнаха стопански, КТБ се срина и бе разграбена, завладяването на страната се форсира, хватката се стегна и стана още по-нагла и брутална. Ясен образец за което е и сегашната процедура по " избор "  на основен прокурор.

Днес заплахите за демокрацията, правата и свободата са доста по-големи и непосредствени - открито репресивният режим наподобява на една ръка разстояние (за някои и това разстояние към този момент бе изминато). Днес има повече и по-сериозни аргументи да се стачкува. Но и публичният напън би трябвало да е още по-силен.

В края на краищата не е изключено отново да правят отстъпка, само че в случай че това стане, ще е по-скоро огромна изненада. Надеждата наподобява дребна. Но е наложително да се опита.